"Фитнес треньор" е професия, а не хоби.

В нашия „бизнес” думата „треньор" започна да се използва прекалено свободно. Важно е да осъзнаем прекомерната употреба на тази дума, защото думата „треньор” е свързана с конкретната професия и е символ на дадени изисквания. Ако думата се употребява безразборно това автоматично прави нашата професия без стандартна и накърнява нашата репутация и способността ни да помагаме на хората да постигат най-добри и ефективни резултати.

Какво е треньорството?

С популяризирането на функционалния фитнес и груповите тренировки, които ескалираха последното десетилетие и половина, се загуби допира с това което е същността на „треньорството”. За съжаление думата не е стандартартиризирана както думата „доктор” или други специфични професии изискващи обучение, за да бъдат извършвани и за голямо съжаление се появиха хиляди „инструктори”, които не са оторизирани и нямат нужното образование и подход. Склонен съм да мисля, че никога няма да бъде наложен контрол над нашата професия и винаги ще има такива псевдо-инструктори и треньори.

Ние не се нуждаем от „дебели” ръководни органи, които да ни слагат стандарти на това как да таксуваме и преподаваме на нашите трениращи, но е важно да изградим една общност на „фитнес треньорите”, за да сме конкурентни и да не си подбиваме цените и качеството на услугите.Това не означава, че трябва да се надценяваме, в крайна сметка цената трябва да е нормална и допустима за повечето хора. Защото нашата първа мисия като фитнес инструктори и треньори е да помагаме на хората

.

Аз взимам своята професия много на сериозно. Моята професия е „треньор по фитнес" и като такъв аз мога да усетя абсолютните желяния на терниращите, техните цели и това което са способни да дадат за постигането им. Трябва винаги да съобразяваме естеството на тренировката с начина на живот на трениращите, за да намерим и да преценим каква ще бъде идеалната за тях среда за трениране и каква мотивация да приложим. Цялата тази съвкупност от тънкости и опознаване на индивида и неговите навици ме прави „треньор”, съставител на тренировъчни програми, диетолог, консултант, а понякога дори само мотиватор. Всеки индивид има нужда от конкретни и строгоиндивидуални тренировки, мотивация и подход от страна на инструктора.

Треньорството не е просто „хоби” и не може всеки който умее да тренира себе си да тренира и околните. Това е несериозно и накърнява репутацията на нас, които сме отделили години, пари и безсънни нощи в учене и развиване на нашите знания и подход. Треньорството е призвание.

Какво НЕ Е треньорството?

Тренирането на хора не е почасова работа или ей така, между другото. Както всяка друга професия, пряко засягаща здравословното и психичното състояние на хората, изисква пълна отдаденост и всеотдайност. Изисква се постоянно подновяване на знанията и развиване на уменията ни на психолози. Освен знанията по физиология, анатомия и всевъзможни упражнения и методи, ние трябва да умеем да разбибираме хората. Освен треньори, ние трябва да сме педагози и дори приятели. Не е само да пляскаме с ръце и да казваме на хората да действат по усилено, и определено не е само да им показваме новото оборудване в залата.

Треньорството НЕ е да кажем "Това упражнение не се прави така". Ние трябва да покажем как се прави и да обясним, благодарение на нашите знания, защо се прави точно по този начин. Клиента трябва да ни вярва, но и трябва да е наясно защо упражнение х се прави по точно определен начин. Всъщност треньорството има нещо общо с критичната страна на физическото доказване. Хиляди хора тренират от години без да постигат резултати или поне не високи, поради простата причина, че не изпълняват правилно упражненията, движенията. Не спазват прости техники, не се съобразяват с повторения, серии, хватове и дишане.

Това, което е за мен „треньорството”, както и за много други мои колеги, е участието в цялостния процес. Означава да бъдеш съветник и водач през целия преход на трениращия до достигане на психо-физически баланс и приемане на себе си.

Треньорството е борба

Истинското треньорство се изразява и в това да умееш да манипулираш, не само другите хора, но и себе си. Като треньор, човек преобразява себе си, за да изгради визията, която най-добре да послужи на човека, който води. Ние всички имаме личен стил и когато тренираме няколко човека виждаме, че поне 50% от групата няма да отговори на нашия стил на трениране. Формата, която приемаме като треньори трябва да се впише в цялостната визия за нашите клиенти, не индивидуалния наш стил на трениране. Както споменах, всички ние притежаваме индивидуален стил

„Трябва да отделите време и да помислите и да решите дали сте „хоби инструктор” или сте истински професионалист и сте готови да пожертвате себе си за благото на вашите трениращи”

Всички ние като треньори в един етап от работата си чувстваме раздразнение от това да тренираме другите.

Аз лично за себе си намирам за ужасно досадно това типично „мажоретно” пляскане с ръце и използване на мотивационни клишета с цел стимулиране на трениращите, но доста от хората го харесват и им се отразява добре.

Най-добрите от нас са способни да трансформират своя инат и своите убеждения, за да могат да достигнат по-голям процент хора. Да могат да бъдат "универсални" треньори. На моменти пренебрегваме собственият си почерк и го заместваме с такъв, който би паснал на по-голям процент хора. Тази вътрешна борба, никога няма да излезе на яве, ако тренираме клиентите си правилно. Никой и никога не трябва да разбира, че поставяме под въпрос нашата собсвена посока на трениране, защото ние сме техният водач и клиента трябва да е сигурен, че пътят по който го водим е правилния.

Уважавайте своя занаят

Както казах треньорството не е хоби, а си е 24 часово задължение. Да си инструктор не те прави треньор, както да приготвяш бургери не те прави готвач. Занаята на треньора изисква високо уважение, защото,ако се преподава правилно, има способността да променя животи.

Преди да кажете "аз съм треньор" се запитайте наистина: Кой съм аз?

Изберете професията на треньор само ако сте сигурен, че искате да помагате на хората и че сте готов да се отдадете напълно на това. Това не е професия от която ще забогатеете - не и финансово. Но няма нищо по-зареждащо и по прекрасно от това, да виждате радостта в очите на вашите трениращи и тяхното развитие. Това е нашето богатство.

Бъдете най-добрата версия на себе си. Бъдете професионалисти, а не само човека който посочва уредите, пляска с ръце и си ровичка в телефона, докато клиента ти тренира.

#Нико