Жените и фитнеса

Когато стане въпрос за жена, обичайно е да очакваме да видим запазена, поддържана и стройна фигура. Единици са тези, които харесват жени с мускули на културист или сила на щангист. Нашите фитнес програми няма да удовлетворят желания за изграждане на такъв тип жени; аз не съм привърженик на женския състезателен бодибилдинг, нито на вдигането на щанги от жени, на заниманията им с борба и бокс. Най-честата уговорка на жените, когато идват във фитнес залата е „аз не искам да направя мускули” или „искам да отслабна, без да правя мускули”. Считам подобен подход за погрешен, защото от първостепенно значение е не толкова промяната в телесното тегло, колкото тази в телесния състав. Тялото е изградено от кости, сухожилия, мускули и мазнини. С физически тренировки можем да променяме количеството на мастната и мускулната маса и логичният въпрос е, коя тренировка, какво променя?

Аеробната кардиотренировка повлиява значимо мастната тъкан и незначително мускулатурата, докато анаеробната или анаеробно-аеробната силова тренировка изгражда мускулната маса, но намалява и мастната. Напомням, че активно ангажирани в дейност мускули горят денонощно калории, а точно това ни трябва, за да се борим успешно с излишните мазнини. Тогава въпросът ми към жените е: защо се плашите от фитнес занимания и по-специално от заниманията със силови упражнения, от изграждането на „мъничко” мускули? – вие трябва да се плашите от прекаленото количество мускули, защото ще започнете да изглеждате като мъж. Елегантно развитата мускулатура прави Вашата фигура добре оформена, привлекателна; ако Вие свалите мазнините с гладуване или драстични диети, ще изгубите и малкото мускули, които сте имали, ще „останете кости и кожа увиснала по тях!”. Къде ще са мускулите, които да Ви направят стегнати и гъвкави?

Така че не се плашете от заниманията със силови упражнения, те се необходими колкото и кардиотренировките. За Вас е необходима: умерена по количество мускулна маса, за чието изграждане спомагат разумното хранене и правилната физическа тренировка – ключът е в това и единственото което остава, е да вземете съответното решение. Считам, че не мога да пренебрегна някои „женски особености”, с които трябва да се съобразяваме.

Опорно-двигателната система на женския организъм показва:голяма подвижност на гръбначния стълб, благодарение на по-широките, отколкото при мъжа, междупрешленни ставни пространства и по-голямата еластичност на съединителнотъканните връзки; по-голям наклон напред и по-голяма подвижност на таза; по-голяма амплитуда на движение на тазобедрената става и др. Тези особености на жената й позволяват да изпълнява упражнения, изискващи голяма гъвкавост, както и да поддържа стабилно статично равновесие. Строежът на таза при жените и значението на неговата мускулатура, за поддържане нормалното положение на вътрешните полови органи и по-специално на матката, са съществена женска особеност. Мускулите на тазовото дъно се свързват в някаква степен с по-горе разположената скелетна мускулатура и физическите упражнения влияят повече или по-малко благоприятно върху тяхното състояние.

Скелетна мускулатура Жените имат по-слабо развита мускулатура, в сравнение с мъжете. Тя достига 32 – 35% от общата телесна маса, докато у мъжете тя е 40 – 45% и повече. Така например, активната телесна маса (мускули + скелет + вътрешни органи), дори у системно спортуващи жени, е с 10 – 15% по-малка от тази у мъже спортисти. По строеж скелетната мускулатура на жените е идентична с тази на мъжете – бавно- и бързосъкращаващи се мускулни влакна, разпределени в съответни съотношения.

Активността на мускулните ензими в женската мускулатура обаче, е по-ниска в сравнение с тази у мъжете. По-малка при жените (с 15 – 20%) е и активната повърхност на митохондриите в мускулните влакна, в които се акумулират и проявяват своята активност ензимите, участващи в ресинтеза на АТФ. Тази морфологична особеност на мускулните влакна у жените, обяснява по-малките им възможности за силови натоварвания в сравнение с тези на мъжете и по-слабо изразената възможност за хипертрофиране на мускулна маса.

Известни са три типа фигури: „крушовидна”, характерна за повечето жени, тъй като естрогенът насочва мазнините към долната част на тялото, под кръста; „ябълковидна”, характерна за по-малката част от жените, трупащи мазнини в коремно-поясната област; „обърната круша”, характерна за жените, имащи повече мазнини в горната част на тялото, най-вече мишниците, гърдите и горната част на гърба.

Въпреки че всеки тип е характерен със своите проблемни зони, то с тренировки могат да се внесат известни корекции. Ако развиете повече дадена част на тялото, ще прикриете друга. Така например, ако изградите по-обемна горна част и рамене, ще насочите погледа там, а не към проблемната преди зона на корема. Ако имате изхвръкнало назад седалище, просто поработете повече за задната част на бедрата и по-специално за горната им част. С възрастта също може да настъпи промяна във фигурата. Намалените нива на естрадиола през менопаузата ще насочи депонирането на мазнините към долната част на тялото.

Женската красота е предмет на възхищение и завист, поклонение и омраза, подражание и отмъщение. Нито един човек на нашата планета не би могъл правилно да формулира критериите за женска красота. Можете да промените външният си вид до неузнаваемост, но никой не може да измени вътрешния ви свят. Затова работете над него и бъдете щастливи!

Нико Колев

Използвани са изображения от http://www.animamoda.com/ и http://buildingbodyonline.com/

#fitness #Нико