Фитнеса.Моята зависимост

В свят в който мненията се изказват профански, е лесно да попаднем в заблуда. Фитнеса те води до състояние на контрол за това как ти се чувстваш според личната си себепреценка. Няма значение как обществото вижда „идеалното” тяло или какви са стандартите - фитнеса е относно теб, това е.

За мен това приключение започна преди повече от 12 години.

Като малък аз бях „пухкаво” хлапе. Колко от вас са били в това положение? Трудно се движиш, дишането ти е учестено, собственото тяло ти пречи, болят те ставите...и това е една малка част от всеобхватните проблеми. В ранния пубертет осъзнах, че е крайно време нещо да се промени. Тогава открих магията на фитнеса (в частност силовите тренировки) и не промених „нещо”, промених „всичко”.

Много пъти съм „кръшкал” на фитнеса, особенно в началото..... но винаги се връщам отново в залата, с нови желания и готов да преодолявам себе си.

Фитнесът е един много личен избор. Аз бях сигурен в този ми избор, но той ме плашеше. Започнах с тренировки на успоредки и висилки, защото фитнес залата ме плашеше. Плашеше ме мнението на хората там, плашеше ме това, че тази материя беше тъмна и непозната за мен.

След като вече придобих малко повече смелост и самочувствие се престраших и се гмурнах в прекрасния свят на тежестите. Помня все още онази стара зала на Стадион „Христо Ботев” в Габрово – залата на щангистите. Миризмата на желязо и до сега се е настанила дълбоко в моето съзнание. Лостове, дъмбели, скрепци и едно старо колело с диск отпред. Стари железа, потъмнели от годините експлоатация, запечатали в себе си труда на поколения..... Стари постери на великите културисти от златните години на културизма. Истинска „хард-кор” зала за мъже и силоваци. Без машини, само свободни тежести.

С времето се откриха доста нови зали в града, с модерно оборудване и машини. Аз самия съм обиколил десетки зали, не само в България, но и тук там из Европа. Виждал съм почти всичко създадено от фитнес индустрията през последните 20-30 години, но това е една друга тема.

Какво ми донесе фитнеса в индивидуален план? Чрез силовите упражнения аз подобрих здравето си, физиката си, самочувствието си. Подобрих двигателната и дихателната си дейност. Покачих мускулна маса, сила и издръжливост.

През годините съм допускал доста грешки в тренировките си, но грешките са добър учител.

Какво е усещането? Когато не съм в добро настроение не тренирам. Винаги влизам в залата зареден с желание и голям стимул. Не чакайте стимула и мотивацията да дойдат от друго място, освен от вас.

Няма кой друг да те стимулира повече от теб самия!

Няма значение какво казват хората, нямате ли сами желание за промяна и не изпитвате ли удоволтвие, по-добре намерете друго спортно занимание, което да ви носи тези блага.

Влизайки в залата да тренирам (не да преподавам) аз забравям за света навън, изключвам всяка друга мисъл и се съсредоточавам в правилното изпълнение, упражненията, сериите, почивките, техниката, принципите които ще приложа. Има една много здрава връзка която трябва да изградите и това е – „мисъл-мускул” Няма ли я тази толкова важна връзка, се получава едно роботско трениране и то не ни носи удоволствието и ефекта на реалната и красива силова тренировка. Когато сме напълно съсредоточени, разгряли сме, нашите мускули са затоплени, кръвоносната система е разширена, ставите и сухожилията раздвижени, започваме същината на тренировката.

Чувството да стоиш под тежеста, железния лост да е в ръцете ти, мускулните контракции, парещата болка в последното повторение до отказ, нахлуването на кръв в мускула, отделянето на хормони, вените които пулсират в тренирания мускул и по челото.

Това е състояние, което аз мога да сравня с наркотик. Аз съм пристрастен и зависим от този наркотик!

Кара те да усещаш адреналина, да усещаш, че си жив, че си тук и че не може някакво си съпротивление да те победи. Забравяш за черните мисли, за проблемите, за хората..... там си само ти и съпротивлението. Или побеждаваш ти, като изпълниш набелязаните си повторения или то те побеждава, като те хване под натиска си. Няма лъжи, няма интриги, няма „не знам” и „не съм сигурен”. Желязото не лъже и винаги ще ни каже, дали сме в настроение днес, дали сме дали на тялото си правилната храна, дали сме починали, дали сме мотивирани...

... желязото не лъже!

Намерете своите спортни занимания, независимо от какво естество са те и им се насладете искрено. Фитнеса не е начин на живот, той е част от начина ни на живот. Весела Коледа Нико Колев

#Нико