Квантова теория
- Нико Колев
- 11.12.2015 г.
- време за четене: 5 мин.

В днешната статия ще използвам лекцията на многоуважавания от мен Юлиан Карабиберов, който е мой преподавател и директор на Колеж по спорт "Био Фит” Тази лекция е една от любимите ми и напълно се препокрива с моите разбирания за квантовата механика и приложението и във фитнеса и спорта. Приятно четене!
Развитието на спорта в наши дни, поставя нови изисквания в подхода към организацията на тренировъчните натоварвания и в частност към методиката на подготовка. Това предполага вникване в интимната същност на функциониране на клетките на човешкия организъм като цялостна система – вникване в спецификата на проявление на енергийния й потенциал и на промените в него в условия на натоварвания с различна тренировъчна насоченост. От такива позиции научно обосноваваме наша концепция за физическа подготовка в сферата на спортното майсторство.
За да изградим висококачествена концепция за фитнес подготовка, използваме голяма част от постигнатото при научни изследвания в областта на големия спорт, биологията, физиологията и физиката; това оправдава вложените средства за обучение на научно-изследователски екипи, за снабдяване със съвременна научна апаратура, разработване на нови методики приложими в спортната практика.
Започваме с биофониката /раздел от биологията/ като изходен теоретичен фундамент. Ако хипотетично приемем, че излъчваната от живите клетки / в резултат на тяхната метаболитна активност/ електромагнитна енергия с различна честота представлява поток от някаква информация, то мускулните клетки можем да разглеждаме като енергийно информационни микроструктури на организма, като базов функционален компонент, изискващ определено внимание!
Човешкото тяло е електромагнитен осцилатор генериращ трептения с определени честоти; респ. в такава насока коментираме мускулните клетки при техните съкращения, а също и регулативно-моторните функции на нервната система изявяващи се в провеждането на аферентни /сетивни/ и еферентни / двигателни, моторни/ нервни импулси, разглеждани като електромагнитни вълни – създаваното електромагнитно поле се разпространява и извън обсега на тялото. Като краен резултат от токущо припомнената „интимна фундаментална” нервно-физиологична дейност, мозъкът генерира импулси за активиране на един или друг вид жизнени функции. Излъчваните от него съответни импулсни вибрации в посока в частност на мускулните клетки, обуславят по „Принципа на електромагнитния резонанс на Шуман” функционални изменения и респ. водят до изграждането на нови качествени състояния, разглеждани в настоящия материал като „етапни модели на тренировъчни натоварвания”; електромагнитният резонанс се изразява в усилване амплитудата на електромагнитните вълни в процеса на препредаването /транслирането/ им в система от вибриращи /трептящи/ структури и той лежи в основата на известното във физиката явление „квантова синхронизация”.
Именно с постулата „квантова синхронизация” се опитваме да интерпретираме процеса на бързо опознаване и запаметяване на тренировъчните движения чрез осъзнаването им /във фитнес-бодибилдинг практиката често се говори за връзката „мускул-мозък”/. Този процес сам по себе си е източник на електромагнитни импулси, които възникват ефективно у индивиди с добра физическа кондиция и здраве /Дейвид Бохм/. В контекста на последното припомняме, че една от приоритетните задачи на „общо физическата подготовка /ОФП/” е постигането именно на добър кондиционен статус! Резюмирано, отбелязаното дотук по същество е и фундаментът за обсъждане проявлението на основните физически качества – сила, бързина и издръжливост – докато приявлението например на бързината можем да свържем с генериране на по-високочестотни електромагнитни сетивни и двигателни импулси, това на издръжливостта е нервно по-нискочестотно обусловено.
Когато човек се намира в т.нар. състояние на комфорт (лежи в отпуснато състояние със затворени очи), мозъкът му работи на честоти 8-13 Hz (алфа ритъм). Съвпадението на алфа ритъмът с електромагнитната честота на Земята (честота на Шуман, около 8 Hz), потвърждава единството на човека и природата. Повишаващите се вибрации на Земята, след 2012 г, които се очаква да достигнат над 30 Hz, принуждават мозъка да увеличава адаптивно и своите честоти преминавайки в бета и дори гама-ритъм, отговарящ на осъзнаването, вдъхновението, творчеството. Будистите наричат 50-ет херцовите честоти на вибрации на мозъка, просветление.Като функция на природата, здравето на всеки организъм предполага той да бъде в състояние на постоянна функционална връзка и вибрационно-енергийна хармония със заобикалящата го среда. В тази връзка бихме могли да цитираме 8-та от 10-те Божи заповеди за човечеството на модерните времена, приети на 22 април 2006 година, а именно: “Възприемай природата като част от своята личност”.
Повишаването на здравословното състояние и навлизането във фитнес форма е свързано с повишаване на вибрационните честоти на структорно-функционалните матрици. Хипотетично казано, безграничното нарастване на честотата на вибрации на дадан обект, стига в един момент до такава невидима за окото степен на трептене на излъчваната светлина или звук, че условно може да оприличим това състояние на “застинало”, “спряло движението и времето”, “пълна тишина и покой”,”мека ярка светлина” и т.н. Не е ли именно това Първоизточникът, или описаното в библията “Божествено състояние”!? (не трябва да се забравя, че не само увеличаващите се честоти са еволюция; такава напр. е и понижаването на тембъра на гласа до определени Hz).
Простите движения са функционален продукт на единични /условно казано/ електромагнитни еферентни импулси, генерирани от кората или подкорието на главния мозък и транслирани към съответни мускулни клетки. По-сложните движения обаче, които ангажират повече мускулни групи, провокират мозъчните моторни центрове да генерират по-масивен поток импулси. Последният, разпределяйки се в посока на по-голям брой различни мускулни влакна, намалява по количество и в някаква степен отслабва по мощност – т.е. достигащият до мускулите електромагнитен импулс ще бъде по-слаб и в редица случаи недостатъчен /подпрагов по сила/, за да включи в действие влакната, обезпечаващи максимални силови и скоростни параметри на движенията, респ. и генерираната работна сила сумарно ще бъде по-малка. Впрочем, като обосновка на това , можем да използваме /дълбоко теоретично/ и някои данни от квантовата физика, дискутираща върху „Експеримента с двойния процеп”. За това, ние препоръчваме методика на тренировка с натоварване приоритетно например на един крайник /подскоци на един крак, клекове с един крак, изтласкване с една ръка и др.
С това потвърждаваме становището си, че началните етапи на подготовка трябва да са базирани върху прости по структура силови упражнения и едва по-късно целенасочено да се премине към по-сложни, като в последния трети етап на подготовката да доминират сложно-координационни упражнения от функционалния фитнес, ангажиращи голямо число двигателни единици. Тук обаче отбелязваме, че функционалният фитнес не може да допринесе съществено за изграждане на максимални силови и силово-скоростни възможности, именно поради преразпределението на инервиращите еферентни импулси в посока на повече мускулни клетки и съответно намаляване на тяхната сила. Закономерностите, разкрити при “експеримента с двойния процеп” стои в основата на предложения от нас в практиката на кондиционната и фитнес тренировка „Принцип на целенасоченото разнообразие”.
Преминаването от по-прости, вкл. с локално въздействие силови упражнения, към по-сложните цялостни с глобално въздействие от функционалния фитнес с напредване на подготовката по нашите програми означава, че разглеждаме човешкия организъм и двигателната дейност като взаимно свързани и потенциращо-синергиращи се (този принцип е подробно разгледан в книгата ни “Кондиционна подготовка във волейбола”), чиято цел е постигане на всеобща вибрационно-функционална хармония между човека и природата в микро и макрокосмоса.
В тази връзка бихме искали да споделим с Вас думите на един от най-уважаваните учени в областа на квантовата физика, Ервин Шрьодигер:
“Въпреки че обикновеният разум не го вижда, вие и всяка друга жива твар сте едно цяло в цялото. Затова вашият живот не е просто част от цялата вселена, в определен смисъл той е цялото”.