Веселин Мичев - от завода за смесители до върхът на Витоша.

Интервю с Веселин Мичев и Даниел Петров - как едно “просто хоби” победи елитни колоездачи от България и чужбина?

Рубриката “Спортa - това съм аз” ви предлага интервю с Веско Мичев, любител-колоездач състезаващ се за габровският КК “Янтра-Исполин” и един от треньорите в отбора - Даниел Петров.

Изминалата неделя (8 май) Веско и “Янтра - Исполин” взеха участие в тежкото шосейно колоездачно състезание “Изкачване на Витоша”. 39 годишният севлиевец успя да спечели златото в своята категория (ветерани до 50 г.), което едва ли е новина за хората, които го познават или за тези, които са карали с него.

Поводът за това интервю е друг - Веселин Мичев финишира състезанието на 4-то място в генералното класиране, изпреварвайки по пътят си към х.Звездица всички любители, всички юноши и (забележете) 31 от 34 участвали професионални колоездачи! Пред Веско, до върха стигнаха само Николай Михайлов, единственият българин участвал в Giro d’Italia и състезателят на КК “Хемус - Троян” Станимир Чолаков.Само 1’40” по-късно пристигнаха и Martin Lestido и Веселин Мичев.

С нас е и един от треьорите на Веско и “Янтра-Исполин”, Даниел Петров.

Здравейте момчета.Понеже имам удоволствието да ви познавам, ще си позволя да си говорим на “ти”.

Веско, да започнем с най-прясното - “Изкачването на Витоша”.

Четвърти в последната Обиколка на България, вице-шампион на Сърбия, вице-шампион на Румъния и 3-ма състезатели на отбор, участвал в Обиколката на Валенсия. Това не са твои успехи,това са състезатели, които ти изпревари тази неделя по шосето към х. Звездица. Разкажи ни повече за събитието, как се стигна до този резултат, как се разви самото състезание?

Не е лесно да се постигне такъв резултат. Имам щастието да познавам Даниел и Светльо Чанлиев, които много ми помагат. Винаги съм се допитвал до тях и винаги съм изпълнявал това, което ми казват. Дидо ме посъветва и преди самото състезание, което също много ми помогна.

Колкото до развитието на нещата,oще в началото отборът на TUSNAD зададе сравнително високо темпо. Аз се стaраех да бъда в средата на групата,най-вече около Николай Михайлов и Чолаков, защото очаквах,че атаката ще дойде от тях.

С преодоляването на повече километри, румънците започнаха да отпадат един по един и това даде шанс на “Цар Симеон” да води групата.

През втората половина на изкачването, Николай Михайлов атакува и се откъсна на стотина метра пред нас и никой не успя да реагира, освен Станимир Чолаков, който опита няколко пъти да се присъедини към Ники. През цялото време се стараех да не се влияя от темпото на другите, а да карам със свое.

Разказваш за състезанието така, все едно сте равни със Станимир Чолаков, Николай Михайлов и другите професионални състезатели, но всъщност ти си любител-колоездач. Разкажи ни повече за себе си?

На 39 години съм от гр.Севлиево. Работя в завод за арматура и смесители, на смени по 9 часа. Имам жена и син на 3 г.

А бил ли си някога професионален колоездач?

Не, никога. Колоезденето ми е просто хоби, с което се занимавам от 2002-2003 година.

Дидо, от тогава ли се познавате? Винаги ли Веско е бил толкова силен състезател?

Да, от 2002 се познавам с Веско. Тъкмо се бяхме върнали със Светльо (Светослав Чанлиев - Чарли) в Габрово и той излизаше да тренира с нас.

Винаги е бил добър колоездач и интересното при него е,че последните 10 години държи едно и също, високо ниво.Първите две години, нормално, беше неуверен, но от тогава винаги е на много високо ниво.

Освен приятел, ти си и треньор на Веско и както разбрахме той слуша и изпълнява всичко, което го посъветваш. Как тренира един 39 годишен работник на 9 часови смени, в завод за смесители, за да може да завърши 4-ти в толкова силно състезание?

Винаги съм казвал, не само на него, на всички в клуба - трябва да са силни психически. При него е още по-сложно, както ти каза - жена, дете, работа, освен колоезденето… За да се справиш с всичко това не са достатъчни само талант и тренировки. Трябва да си много силен психически.

Ако говорим само за тренировките, Веско е много мотивиран и добре организиран, благодарение на което успява да тренира между 5 и, понякога, 7 пъти седмично.

Веско, как успяваш да намериш баланса между всичко това?

Имам търпелива жена. Имам късмет и съм щастлив, че жена ми ме разбира и заедно успяваме да съчетаваме нещата,за което и благодаря.

А защо го правиш? Вероятно много хора си задават този въпрос. Защо един човек, на когото не му плащат да тренира,да се състезава, си причинява всичко това?

Колоезденето и тренировките ми носят голямо удоволствие. По този начин успявам да разпусна след или преди работа. А последните 3 години удоволствието е още по-голямо, когато излизам на тренировка с децата от “Янтра-Исполин”, атмосферата с тях е чудесна.

Участва ли и в други състезания през тази година?

Да, в средата на април завърших на второ място в “Могилите”, част от Шосейни колоездачни серии.

Сега на 15 май следва втори кръг, който ми е домашно състезание, тук в Севлиево.По-късно има и “Аматьорска лига”, останалите кръгове от Сериите и разбира се - Узана.

Дидо, освен медалът на Веско, децата на “Янтра-Исполин” се прибраха с още 5 медала от София. Какви са ви целите през този сезон?

Както всяка година и тази целта ни е една - да надградим постигнатото през предходната. 2015-та спечелихме 82 медала, тази искаме да спечелим 100. Или пак да са 80, но да превърнем бронзовите в сребърни, а сребърните - в купи.

Но не медалите са най - важни. Да, важни са за децата и развитието ни, но не са най - важното.

При нас тренират 25 деца,искаме да стават все повече. Важно е отборът да го има като отбор, защото последните няколко години такъв нямаше.Не 1-2 човека, а отбор. И ние сме страшно благодарни на г-н Денизов и г-н Коев, които ни дадоха шанса да работим за създаването на този отбор.

Кога беше по-трудно, в началото, когато започнахте от нулата или сега, когато основата я има, но и очакванията са по-големи?

Изграждането започна от един разговор, една идея. И с желание и работа се случи.

Сега е много по-трудно. Амбициите ни стават по-големи, организацията по-сериозна.

Преди се тръгваше за състезания с един частен автомобил, сега благодарение на спонсорите и ръководителите на отбора, имаме два клубни. Разходите стават все по-големи, тренировъчният процес по-труден за организация. С един човек е лесно, с 25 деца - съвсем друго. Нас тези трудности изключително много ни радват, не си мислите,че се оплаквам или че сме достигнали някакъв максимум. Тези трудности ни правят много щастливи и заедно се справяме с бързото развитие на отбора.

Какво си пожелаваш за тази година?

Да нямаме травми. Най - важното е състезателите да са здрави и да си вярват. Колоезденето не е лек спорт, изисква се време.На някои им трябва повече, на други по-малко. Но на всеки един му трябва време.

Веско, ти какво си пожелаваш?

Здраве, разбира се.

Благодаря ви за отделеното време, пожелавам успех на вас и на отборът!

#АзСпорта