Търсене

Сладката мъка да си колоездач. Историята на Мартин Папанов (част 2-ра)

Томислав Росев
2.12.2015 г.
време за четене: 4 мин.

(част 1-ва може да прочетете ТУК)

Тази седмица в рубриката “Спорта - това съм аз” ви представяме колоездача Мартин Папанов. Роден през 1999 г. в Казанлък, през 2015 печели титлата на Държавния шампионат за юноши-младша възраст, а няколко седмици след това и международното състезание “Таланти на Белград и Европа”

Ето втората част от историята на Мартин Папанов:

2015 - “Аз съм!Да, аз съм първи!”

В началото на годината ми липсваше всякаква мотивация. Беше февруари, а аз все още само се разхождах с колелото.

До момента в който ми се обади Стефан. Поиска “да излезем на разходка, но без да ме мъчиш много”. Съгласих се и тогава последваха най - тежките 2 часа през живота ми. Беше разбрал, че не тренирам и щеше да ми покаже, колко зле ми се отразява това. Веднага като започнахме изкачването на Столетов, Стефан атакува. Прихванах го. Той атакува отново! В това темпо изкарахме до горе, като последните метри бяха епични - рамо до рамо, и двамата на педал, сякаш спорехме за етап от Тура.

"Тази загуба беше началото на успеха."

Нашата уговорка е, че който се качи втори черпи. Този ден за последен път черпих аз.Тази загуба ми припомни всичко, заради което обичам колоезденето.Тази загуба беше началото на успеха.

Мотивацията ми се върна, тренирах все по-усилено, километрите се увеличаваха.

Треньорът ни, Живко Димитров, караше с колата зад нас, ден след ден, и изчистваше грешките в техниката ни и самата позиция върху велосипеда.

С наближаването на шампионата, тренировките ни ставаха все по-трудни, изкачванията все по-чести, но аз всеки ден се чувствах по-добре и по-добре.

Дойде и самото Държавно. Да си изпусна старта на индивидуалното по часовник не беше добър знак, но все пак стартирах и го завърших след 20-то място.

Следващия ден беше важният.

Треньора много държеше да съм запознат с всички детайли около трасето - къде има вятър, колко силно духа, къде има противонаклон,къде заравнява.Разучавах състоянието на всеки метър от маршрута и колкото повече научавах, толкова повече не го харесвах - беше прекалено равен, нямаше нито едно изкачване. За мое щастие го промениха в последния момент с идеален за мен профил.Подарък или знак от съдбата!

Знаех, че целия отбор ще кара за мен и не исках да ги разочаровам.

Състезанието започна в спокойно темпо от началото, почти до финала, когато стана решителното действие. Някои от отбора на “Печенеги” атакува, аз и още 2 човека го последвахме. Давахме си равностойни смени и разликата в един момент беше над 5 минути.

"Бях спокоен, прекалено спокоен. "

Бях спокоен, прекалено спокоен. Имаше няколко атаки в нашата група, но ги отразявах с лекота - тогава разбрах,че останалите са много изморени и това ми даде още повече сигурност.

Последните 2 км вече беше ясно,че някои от нас ще е новият шампион и започнахме с дебненето. Давахме си къси смени, от по десетина секунди, а финала се виждаше в далечината.Никой не искаше да тръгва първи. Тогава рискувах. Според присъстващите, а и според мен самият, атакувах прекалено рано. 500 метра преди финала включих на най-тежката предавка, въртях колкото мога и си повтарях “още малко,още малко” .

Финиширах и се огледах - нямаше никой пред мен, погледах през рамо и там нямаше друг…

“Аз съм!Да, аз съм първи!”

Таланта на Европа

Вече бях шампион на България, но веднага след Държавното първенство започнах подготовка за международното състезание “Таланти на Белград и Европа”. Старта в Сърбия беше от 2 етапа, като българските отбори в него бяхме ние и КК”Несебър”.

И ето, че 3-4 седмици след Държавното, вече бяхме на състезание в Сърбия. Пристигнахме деня преди старта.

Първият етап беше в центъра на Белград, точно като нашите критериуми, но с разликата,че победителят се определяше само от един (финален) спринт. И в двата етапа имаше секунди бонификация за първите 3-ма - 10”, 6” и 4”.

Откриващия етап беше абсолютно равен, но в никакъв случай лесен. Имаше постоянни атаки, които ме подлагаха под огромно напрежение.

"Каквото и да опитваха останалите, моите съотборници контролираха събитията."

Каквото и да опитваха останалите обаче, моите съотборници контролираха събитията, за да може състезанието да се развие по нашият сценарии. На финала спринтирахме рамо до рамо с Даниел Иванов (“Несебър) и абсолютно заслужено той спечели. По този начин облече жълтото трико, а аз бях втори в генералното класиране, само на 4” от него.

На втория ден се събудих готов за битка и усещах, че тялото ми се чувства още по-добре. Застанах на старта до Даниел, пожелахме си по-добрият да победи и старта беше даден. За нас,а и за “Несебър” беше ясно,че битката за крайната победа ще е между мен и Даниел.

В началото етапа беше много спокоен, като за това помагаше и равнинния профил в тези първи километри. След като преодоляхме около половината от дистанцията започнаха изкачванията, а с тях дойдоха и атаките. На едно 5% изкачване отбора на Молдова наложи достатъчно високо темпо, за да изръси голяма част от групата, включително и половината ми съотборници. Точно в този момент всички почнаха да гледат мен и тогава видях, че Даниел Иванов липсва в тази група.

"Виртуално бях лидер в генералното класиране!"

До финала състезателите от Молдова продължиха да задават високо темпо, но без да атакуват и не успяха да ме затруднят. Последните метри атаките следваха една след друга, аз уцелих точния момент и завърших отново на второ място, с еднакво време с победителя в етапа. Но с това си класиране успях да излезя на първо място в генералното и да облека жълтото трико!

Коя победа беше по сладка? Определено ми хареса тази в Белград, но Държавното в Нова Загора е състезание, което няма да забравя никога!

2016 и нататък

До къде ще стигна през 2016? Знам ли...сигурно до там, където най-малко очаквам. Със сигурност ще бъде много трудна година, защото вече ще се състезавам при юноши-старша и това няма как да не окаже влияние върху мен и резултатите ми.

Карам и тренирам за кеф, не мисля за кариера, не си представям, че ще работя и ще се изхранвам от това. Но ако ми се отвори възможност, защо пък не...

Преглеждам предварително написаните въпроси и забелязвам един, който Мартин е пропуснал:

Имал ли си трудни моменти и как си се справял с тях?