Сладката мъка да си колоездач. Историята на Мартин Папанов (част 1-ва)

Тази седмица в рубриката “Спорта - това съм аз” ви представяме колоездача Мартин Папанов. Роден през 1999 г. в Казанлък, през 2015 печели титлата на Държавния шампионат за юноши-младша възраст, а няколко седмици след това и международното състезание “Таланти на Белград и Европа”

Бях подготвил двайсетина въпроса свързани с началото на кариерата му и най-вече успешната 2015. Ето така започна интервюто с Мартин Папанов:

От кога се занимаваш с колоездене?

С колоездене се занимавам от 5 години, като едва последните 2 години наблегнах сериозно на тренировките.

Спомняш ли си кой те запали по този спорт?

Тогава Марин започна да разказва, и разказва, и разказва... Подготвените въпроси бяха излишни. Той помнеше развитието на всяко състезание, температурата на въздуха, силата на вятъра. И искаше да разкаже всичко.

Погледнете колоезденето през очите на един 16 годишен младеж - от първата тренировка до приза “Талант на Европа”

Представяме ви Мартин Папанов.

За Стефан и Пламен или как започна всичко

Човекът, който ме запали по този спорт се казва Стефан Стоянов. Той, и брат му Пламен, ме записаха да тренирам, още когато бях на 10 години.

В началото бях част от отбора на “Несебър” и не познавах още треньора, Пламен и Стефан изпълняваха тази роля.

Тогава не знаех много за спорта, изобщо не знаех в какво се забърквам. Трябваха ми няколко тренировки, за да разбера какво е да си колоездач - сладката мъка през ден да изкачваш Столетов, Бузлуджа. Вероятно тези думи само колоездачите ще ги разберат, но колкото повече се измъчвах, толкова повече ми харесваше.Тогава не исках просто да карам.Исках да се измъчвам.

" колкото повече се измъчвах, толкова повече ми харесваше "

Как се развиваше една тренировка? Тръгваме от Казанлък - аз, Стефан или Пламен (задължително един от двамата) и още няколко души и отиваме да пием по едно безалкохолно на Столетов.

Първото състезание

Павел баня, Казанлък и изкачването на Бузлуджа.Беше началото на април.

Критериума в Павел баня не мога да оприлича с друго, освен с думата “катстрофа”. Тогава видях как всички мразовити часове, прекарани на велосипеда през зимата, отиват на кино.Дори не бях в челната десетка.

Старта на вторият етап (с финал на 3-ти км от изкачването на Бузлуджа) беше в 09:00 сутринта,на другия ден. Няма как да забравя тази сутрин - треперех от студ, не можех да мръдна, камоли да загрявам, още по-малко пък и онова упражнение, когато трябва с ръце да докоснеш земята, без да си сгъваш коленете. А Стефан и баща му искаха точно това от мен.

Невъзможно.

Сега правя упражнението всеки ден.

“Повече мисли, отколкото да караш”

Старта беше даден.В началото бях малко стреснат, малко притеснен.Темпото обаче не беше много високо, което ми даде възможност да си припомня съветите на Стефан. “Повече мисли, отколкото да караш”. Това и правих - мислих. Вятъра духаше силно, но Стефан ме беше научил къде трябва да застана, за да съм скрит. Имаше и атаки, но можех да преценя кой ще издържи до горе и кой не - Стефан ме беше научил и на тази тънкост.

Как се случи развръзката? 4-5 човека атакуваха заедно. Лампичката светна - много са,значи ще издържат до горе. С много усилия успях да ги стигна, точно тогава последва ново ускорение и изпуснах челната група. След много борба във втората група колоездачи, завърших първият си общ старт на 8-мо място.

Тогава разбрах какво е да се състезаваш.

Първи успехи

Дениз Бекир, Денис Искрев и Драгомир Дончев - заедно с тях спечелих първото си отличие.Беше на Държавното първенство на писта 2013 г. в дисциплината 2000 м отборно преследване.

Малко след това отново се качих на стълбичката, този път индивидуално - 2-ро място на критериум в Малко Търново.

Втори,трети...седми и осми успех

2014 - първата ми година като юноша.Беше много тежка година, като основните ми конкуренти бяха Нягол Няголов от Бургас и моят съотборник (вече в КК”Лястовица”) Онур Татар.

През голяма част от състезанията бях в ролята на помагач на Онур и Божидар Хаджиев. Имахме добро разбирателство, и когато състезанието беше подходящо за един, другите му помагаха. Имах около 5 подиума през тази година и всичките бях постигнал благодарение на моите съотборници.

Какво стана на шампионата ли? Онур завърши втори, аз веднага след него на трето място. Голяма част от този медал дължа на Божидар, защото последните километри се жертва заради мен и отбора и ме изведе до стълбичката, а той зае 7-мо място.

Продължението на историята може да прочетете ТУК. Ако искате първи да научавате за други подобни статии, интервюта, за информация за наши събитя, последвайте ни във FACEBOOK

#МартинПапанов #АзСпорта #Лястовица